РЕЦЕНЗИИ

Ввърху "Четири цикъла" на bogpan и to4ka Прочитането на "Четири-те цикъла" води до един културен шок, до редица перцептивни въпроси и провокации за стила и съдържанието на написаното. Най-общо творческата провокация ни докосва до опита да се наподоби стила на художествената комуникация от древногръцката литература през римската поетика та чак до наши дни. Естествено тази претенция поражда въпроси: Какъв е смисълът от едно такова междукултурно препускане? Дали това е упражнение по стил или е просто опит в търсенето на собствен такъв? Каквито и да са мотивите за написването на произведението като цялост и отговорите на въпросите, компилацията заслужава сериозен прочит. При сблъсъка с нея възниква резонно и въпросът за препратката: Дали можем да я отречем или заклеймим в произведението?. А нима Умберто Еко, Емил-Мишел Чоран, Паскал Киняр или Мирча Картареску неумело или излишно кореспондират с филисофските текстове на античността и средновековието втъкани в тялото на художественото си произведение. Отговорът е еднозначен и имено това е най-ценното на "Четирите цикъла"- междукултурният диалог. Даже още повече, не трябва да се омаловажава опитът и попадението на авторите да превърнат препратката в произведение. Описаната картина надхвърля рамките на времето, в нея ярко изтъква нишката на любовта като културен и естетически феномен. В този смисъл искам да потвърдя уникалността на посланието, на идеята на компилацията, но за да се превърне написаното в завършено произведение на художественото слово следва още да се доработва върху изчистването на стила, ритъма на поетиката и философските внушения. В заключение искам да подчертая, че с отстраняването, с изглаждането на текстовете от слабости и недостатъци произведението, ще има не толкова регионално, колкото общочовешко и европейско звучене. Книжката е предназначена за онзи кръг от търсещи читатели, непредубедени и неограничени от един-единствен актуален на мига стил и съм убеден, че богатството й е в многообразието. Наложеното ограничение обаче за изискан стил не е бутафорна претенция. Тук предлагам търсенето по отношение на езика и синтаксиса да продължи по линията на паметта и културното наследство. Предлаганият езиков експеримент може да се сравни и даже наподобява филологическите опити на Ницше, но тук философската подплата е значително по-слаба. Творчеството е имено в това да разпознаваме езиковите форми, различният поглед, опитът и стремежът за издигане на любовтта в надвремева категория не само чрез писането, но и чрез четенето, а компилацията го притежава. Успех на авторите! moeto 2.Относно " Четири цикъла" с автори Божидар Пангелов и Ваня Константинова Както се знае от нотабилите " упадакът" на думите от Х век до Монтен е провокирал не малко литературни недоразумения, изключая цялата агиографска литература, егзегетика и омилетика. След старата елинска епоха / Омир, Есхил и пр./ настъпилият колапс се " проточва" / изключая пророците/ до Новото време на христовите ученици и последователи сътворили несравними образци, но понеже става реч за секуларна литература то чак през Възраждането се появяват някои смели образци / Данте, Чосър, Милтън и пр) , които " компилират" или тълкуват канонични текстове, предвид мирогледа на времето си. Но бих искал тук да обърна внимание на двама съвременни поети, които в четири свои цикъла ( Финей, Чуй, Пет фурми и Въздушна песен) пишейки хронологично - един след друг, успяват да създадат изключително интересна поетична " сплав", пътувайки през времето най- свободно - от древна Елада до наши дни. Интересното в първия цикъл е свободното боравене с гръцки митологични персонажи доколкото те са еманация на една древна култура, понеже дискурса у нашите двама автори е съвременен и оценъчен, а не компилативен и отразен. Всеки следващ цикъл все повече ни приближава до съвремеността, не толкова темпорално колкото философски и естетически. Универсалните послания кореспондират с митологемите доколкото последните " захранват" типологичните основания на двамата автори. Естествено е стилът на техните писания да абсорбира антични модели ( особено цикъла Финей), но това е целенасочен избор на тип поетика, поради спецификата на третираните митологеми. Условната знакова система в другите три цикъла се родее много повече със съвременна поетика от " висок клас", което заедно с интерпретираните универсални теми " произвежда" вече напълно завършени поетични цялости, подчертавайки отново изключително любопитния синхрон между двамата. Константин Делов